"В първите години от царуването си Калоян се съсредоточава върху вътрешното укрепване на властта си, като създава антивизантийска коалиция с владетелите и управителите на различни области, включително и с убиеца на брат си ̶ Иванко. Постепенно освобождава Констанца, голяма част от Тракия, а освобождаването на Варна и последващите безмилостни кланета му спечелват прозвището „Ромеубиец”.

През 1202 г. унгарският крал Емерих ІІ използва това, че Калоян е зает с ромеите на юг и превзема Белградската и Браничевската област, признати от византийския император за български в подписания по-рано българо-византийски мирен договор. Тази дързост не остава ненаказана и българите почти веднага връщат с оръжие тези територии под българска власт.
През ноември 1204 г., по време на Четвъртия кръстоносен поход, пратеникът на папа Инокентий III, кардинал Лъв, коронясва Калоян за „крал на българи и власи” (Rex Bulgarorum et Vlachorum), като кардиналът му връчва корона, скиптър и знаме. Папата изрично признава всички земи на Калоян като наследство от предците му Симеон, Петър и Самуил. От своя страна пък българският владетел признал върховенството на папата.

Въпреки уж добрите си отношения с България латинците в момента, в който завладяват Константинопол, започват да извършват набези в българските земи. Това принуждава Калоян да потърси съдействие от византийските градове, които все още не са под латинска власт. Поредицата от въстания води до ответен отговор от страна на латинците, които поемат към Адрианопол (дн. Одрин). В края на март градът бил обсаден от латински войски начело с император Балдуин, които на 14 април 1204 г. влезли в битка срещу Калоян и войската му. Рицарите са разбити, император Балдуин е пленен и заточен в Търново (където и умира).
Калоян продължава да води активни военни действия срещу латинците, но при обсадата на Солун мистериозно умира, като се смята, че е убит от куманския войвода Манастър ̶ негов доверен военачалник, а престолът е узурпиран от племенника му Борил, който се жени за Калояновата вдовица."