"С разширяването на търговските отношения започва да се усеща и необходимостта от по-широко образование, което килийните училища не можели да покрият. Първата стъпка била направенa от Емануил Васкидович, който през 1815 г. открива първото елино-българско училище в Свищов. В него преподаването се извършвало едновременно на гръцки и на български език. В следващото десетилетие такива училища се откриват в почти всички краища, в които живее българско население.

Особено важно място в борбата за нова българска просвета заема д-р Петър Берон, който е завършил медицина в Германия и е преподавал в Париж, но се връща в родната си страна. Едва на 25-годишна възраст, воден от убеждението, че българският народ има нужда от светското образование, което е изведено извън манастирите, Петър Берон създава първия съвременен български учебник -„Буквар с различни поучения”, известен още като „Рибния буквар”.

Следваща стъпка в осъвременяването на българското образование е създаването на първото българско светско взаимно училище в Габрово през 1835 г. То е открито от Васил Априлов. Където е въведен и най-модерният за времето си педагогически метод на взаимното обучение, наречен „Бел-Ланкастър”, като се преподава на новобългарски език.
Първото самостоятелно класно училище е открито в Копривщица от Найден Геров, който дава началото на нова вълна в движението. В следващите няколко години са открити такива училища в Калофер, Скопие, Татар Пазарджик и други български градове.

Стотици бележити имена от този период на възход на българската просвета са останали в историята ни. Имена като Христо Ботев (работил като учител в Задунаево), Неофит Рилски (учител в Габрово), братя Миладинови и много други до ден днешен помним и почитаме като българските народни будители."