Сирма войвода
"Въпреки че борбата за свобода и революцията са основно „мъжка” професия, българската история изобилства от разкази и легенди за жени, които рамо до рамо с мъжете са се борили за независимост. Една от тях е Сирма войвода ̶ впечатляваща жена, израз на смелост и родолюбие.
Родена е през 1776 г. в село Тресонче, Дебърско (днешна Република Северна Македония). Според легендата започва своята хайдушка история още преди да навърши 20 години, след като нейна приятелка и още няколко момичета били отвлечени от турски богаташ."
Прочети повече
"Над 20 години четата ѝ се бори с албански разбойнически банди в района на Крушево, Дебър, Кичево и околностите. Сведенията за дейността на Сирма войвода идват най-вече от известния български етнолог Димитър Миладинов, който се среща с нея през 1856-1857 г.
Легендата разказва, че дълго време Сирма е предвождала четническия отряд, без никой да разбере, че не е мъж. Разбират случайно и когато това става, близо 70-те мъже в дружината настояли тя да се оттегли. Сирма предложила условие войвода да стане този, който победи в най-различни задачи, сред които хвърляне на камък, точна стрелба, бързо бягане. След преминаването на изпитанията тя била избрана единодушно да остане войвода.
Една от най-големите победи на Сирма войвода е убийството на Амза бей ̶ турски потисник в района на Шар планина. В сражението получава тежки наранявания и при нея остава само байрактарят на четата ̶ Велко Спиров. По-късно тя се омъжва за него и повече не се завръща към хайдутството.
Сирма войвода доживява дълбока старост, но не си отива тихо ̶ на 88 години е убита от турци, докато пътува от Прилеп за Варош.
Песента за Сирма войвода е под номер 212 в сборника „Български народни песни” на братя Миладинови, като Димитър Миладинов казва в бележка, че като се срещнал с вече много възрастната Сирма в дома ѝ в Прилеп, „от нейната уста чухме за младостта ѝ. В одаята ѝ под възглавница държеше кобурите пълни, а саби, обвесени на зида, висяха зад нея”."