"Добри Желязков Фотисов е роден през 1800 г. в гр. Сливен. Макар и останал рано сирак и израснал в бедност, той се научава да чете и пише на гръцки език. В младостта си започва първо да се занимава със сладкарство, след което произвежда и търгува с аби и шаяк. На 30-годишна възраст, след поредната Руско-турска война (1828/29), решава да се пресели в Русия, където се жени за българка. Със зестрата започва да се занимава с търговия, която го отвежда до модерните за времето си текстилни фабрики на крупни руски индустриалци. Там той получава достъп до всички машини и тайно започва да рисува техните модели, дори успява да закупи някои части. Решава да пренесе производството в Сливен ̶ градът в тези времена е бил център на абаджийството и е притежавал както ресурсите, така и квалифицирана работна ръка. Необходима била сериозна изобретателност машините да бъдат изнесени от Русия, тъй като имало забрана да се изнасят всякакви индустриални разработки. Затова Добри Желязков успял да скрие частите и машините в чували за вълна и с доверени търговци да ги пренесе през Черно море.

Така през 1834 г. Добри Желязков дава началото на първата българска фабрика, която произвеждала индустриално висококачествен текстил. За две години продуктите на фабриката станали особено популярни в Османската империя и разбираемо стигнали до султан Махмуд II. Той, представяйки се за реформатор, а и уговорен от неговия български приятел Стефан Богориди, не само поискал униформите на неговата армия да се шият във фабриката, но и през 1836 г. издал ферман, с който османската държава инвестира в модернизирането на фабриката 2 млн. гроша, а Добри Желязков влязъл в начинанието с едва 80 000.

Фабриката произвежда изключително висококачествен текстил, но освен това дава работа на десетки сливналии. Самият Добри
Желязков се ангажира активно с идеята да се създаде девическо училище в Сливен.

С началото на Кримската война Добри Желязков обаче влиза в остър конфликт с новите турски власти, които не само му отнемат фабриката, но и го изхвърлят на улицата. Добри Желязков умира в пълна нищета през 1865 г. в Сливен където е погребан в двора на църквата „Св. Димитър Солунски”."