Златен век на българската култура
"Периодът на изключителен културен подем, останал в българската история като Златен век, започва с управлението на цар Борис I, но достига своя разцвет при неговия син ̶ Симеон, който и до днес с гордост наричаме Велики.
Този период на културен подем започва, когато княз Борис I приема под своя закрила учениците на Методий, които след смъртта му били прогонени от Великоморавия. Климент, Наум и Ангеларий били посрещнати лично от княза през 886 г. в столицата Плиска. Борис I осъзнавал огромния потенциал на новата азбука и затова с тяхна помощ създал две книжовни средища: в югозападните български земи за книжовен център бил определен град Охрид, а в сърцето на българската държава столицата Плиска, впоследствие преместен след 893 г. в Преслав."
Прочети повече
"Според житието му Климент Охридски успява да изучи на четмо и писмо 3500 ученици за 7 години в Охридската книжовна школа. През 893 г. е обявен за първи епископ на български език, а след смъртта му през 916 г. е обявен за светец и чудотворец.
Цар Симеон Велики продължил делото на баща си и положил неимоверни усилия да развие българската книжнина и култура. Той не само подкрепял развитието ѝ, но и сам е автор на поредица енциклопедични трудове, познати и днес като Симеонови сборници. Нещо повече, съществуват догадки, че зад псевдонима Черноризец Храбър се крие именно самоличността на великия български владетел. Условията, които Симеон създал, дали възможност да бъдат сътворени истински литературни шедьоври като „За буквите” на Черноризец Храбър и написаната в рими „Азбучна молитва” на епископ Константин Преславски. Били преведени стотици книги и създадени произведения, достъпни и за простолюдието, полагайки основите за образоване на обикновения човек. Създадената по това време старобългарска книжнина на църковнославянски език се превръща в основата, на която впоследствие се развива културата на руси, сърби и други славянски народи.
Златния век свързваме не само с развитието на книжовността, но и с подем на архитектурното и приложното изкуство. Новата държавна столица Велики Преслав става една от най-забележителните и красиви в Европа, изграждат се многобройни църкви, манастири и величествени по размер и разкош дворци, украсени със злато и сребро, а Златната църква с нейните вътрешни дванайсет ниши и с позлатения си купол съперничeла на „Св. София” в Цариград."