Св. св. Кирил и Методий
"Управлението на Борис I се свързва и с още едно знаково събитие в историята на България ̶ създаването на славянската писменост от светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Това разрешава и най-важния въпрос на IX век ̶ приобщаването на славяните като най-многобройната етническа група към онзи момент.
Според легендата двамата братя Константин (който малко преди смъртта си приема името Кирил) и Методий са родени в Солун в семейството на висшия византийски поданик Лъв. Много е вероятно единият от двамата им родители да е произхождал от славяните, които живеели във и около града по онова време. Методий се родил през 815 г., а Кирил през 826 г. Двамата получават отлично за времето си образование в Магнаурската школа. Методий става управител на област северно от Солун, а Кирил бил назначен на дипломатическа служба.
"
Прочети повече
"Неочаквано през 851 г. Методий напуска високия си пост и се оттегля в манастира „Полихрон”, където става монах. Смята се, че именно там двамата братя създават първата славянска азбука ̶ глаголицата. Каква е причината византийци да създадат писменост, която по-късно ще позволи автономия на българите да изнасят богослужения на свой език и която е в разрез с желанието на Византия чрез богослужението на гръцки език да претопи постепенно България и освен това е в абсолютно нарушение на действащата дотогава „Триезична догма” (Евангелието може да се чете единствено на еврейски, латински или гръцки език). От друга страна, цар Борис I е осъзнавал надвисналата опасност и се смята, че именно той е поръчителят на създаването на азбуката, както и превеждането на основните църковни книги на славянски език. Това е бил ход на царя, предхождащ приемането на християнството.
Но предизвикателството пред Борис I не спира дотук ̶ трябвало е тази азбука и преводите да бъдат приети и канонично признати от Рим и Константинопол. Затова ходът му да довери тази задача на висши солунски духовници е гениален и през 869 година папа Адриан II тържествено освещава азбуката и преведените църковни книги. Любопитно е да отбележим, че нито Константинопол, нито папството позволяват това за друг народен говорим език.
След смъртта на Кирил Методий остава във Великоморавия, където преподава и обучава ученици. След неговата смърт, със съдействието на немското духовенство близо 200 негови ученици са арестувани и избити. Спасяват се само Наум, Климент и Ангеларий, които преминават границата с България и биват посрещнати от цар Борис I. Той изпраща Климент в Охрид, където основава Охридската книжовна школа, а Наум останал в Плиска, където основава Преславската книжовна школа. Ангеларий умира малко след пристигането му в България. Основна задача на духовниците била да обучат колкото се може повече свещеници, които да четат и пишат на роден език. За 6 години Климент обучил над 3500 ученици и се смята за автор на съвременната ни азбука ̶ кирилицата.
На Великия народен събор през 893 г., който Борис I свиква, за да свали сина си Владимир Расате от престола, се обявява и решението богослужението да се извършва на български език, а Симеон I е обявен за владетел.
Делото на двамата братя Кирил и Методий оставя трайна следа в историята на славянските народи, а папа Йоан Павел II ги обявява за Покровители на Европа. Днес над 300 милиона души използват славянската азбука.
"