"Берлинският договор от лятото на 1878 г., който разпокъсва Санстефанска България, обявява създаването на автономната област на Османската империя, наречена Източна Румелия. Въпреки че е със сравнително малка площ, едва 33 000 кв. км., тя е от стратегическо значение и с основно българско население. Централният ѝ град е Пловдив, има собствен губернатор и собствен местен парламент.
Основна тема в политическия живот на Източна Румелия е въпросът за обединението на областта с княжеството. Така Народната партия на Източна Румелия печели изборите с обещание за съединение, от което обаче се отказва, след като взема властта, тъй като се съобразява с интересите на Русия, която е категорично против създаване на българска държава в реалните ѝ етнически граници. Затова съвременниците я наричат „лъжесъединистка”. Но водени от Захарий Стоянов, привържениците на обединението се организират в Български таен централен революционен комитет (БТРЦК), който чрез публикации във вестник „Борба” и чрез различни акции успява да направи темата позната за огромен кръг от българи.Особено масово е посещението на връх Бузлуджа на 17 юли 1885 г., за да се почете паметта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На събитието идват хиляди хора от всички краища на княжеството, но и на Източна Румелия.

След като за идеята е привлечена и опозиционната източнорумелийска Либерална партия, е направена връзка с командира на жандармерията Райчо Николов и с най-високопоставения български офицер в Източна Румелия ̶ майор Данаил Николаев.Макар по плана на БТЦРК Съединението да трябва да бъде обявено на 15 септември, народното вълнение от темата достига критично високи точки и в началото на септември трима ученици развяват в центъра на Панагюрище българското знаме с възгласи: „Долу Румелия! Да живее Съединението!”. Арестът им провокира събирането на тълпа от над 2000 души, която ги освобождава с употреба на сила.В резултат на 5 септември няколко хиляди души четници потеглят от различни места към Пловдив, като най-големи са четите на Продан Тишков-Чардафон и Ангел Чолаков, които още на следващия ден са вече в централния град на автономната област.

През нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив и без да срещат съпротива, свалят правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Обявеното временно правителство, в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии начело с доктор Георги Странски, обявява военно положение и обща мобилизация на мъжете от 18 до 40 години като подготовка за евентуална война срещу Турция.На 8 септември Александър I Батенберг издава Манифест в Търново, с който се обявява за „княз на Северна и Южна България„, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на временното правителство, което пък се отказва от пълномощията си. Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България.

Съединението получава и сериозен международен отзвук. Русия, която е против него, изтегля генералите си. От своя страна, Великобритания първоначално също е против, но предвид съпротивата на Русия и виждайки възможност да увеличи влиянието си на Балканите, застава зад България. Сърбия се противопоставя на Съединението със сила, като на 2 ноември 1885 г. сръбският крал Милан обявява война на България. След като българската армия успява да защити и военно Съединението, с апогей на битката при Сливница, то е окончателно международно признато с Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г.

Съединението от 1885 г. е едно от най-великите събития в новата българска история. То премахва и последните остатъци от османското владичество в Южна България и прави голяма крачка по пътя на националното единение на българския народ и на разпокъсаната българска земя. България се превръща в една от най-големите сили на Балканския полуостров с площ от 96 345 кв. км и население от малко над 3 150 000 души."