"Той е роден в семейството на един от най-дейните учители по онова време ̶ Ботьо Петков, и първите години от образованието си изкарва при него. След това заминава за Русия, във втора Одеска гимназия. Там прекарва две години, но буйният му нрав, честите сбивания с други възпитаници и отсъствията му от занятия водят до изключването му оттам. За кратко става учител в бесарабското село Задунаевка.

През пролетта на 1867 г. се завръща в Калофер, защото баща му се разболява и го замества като учител, където не спира да проповядва освобождението като национална кауза. По време на честването на Деня на Кирил и Методий държи пламенна реч срещу умереността на националноосвободителното движение и призовава открито за бунт срещу чорбаджии и турци ̶ две теми, които са основни в неговото поетическо творчество. Същата година Ботев завинаги напуска Калофер. Всъщност, след като баща му успява да му издейства втора стипендия за Одеса, Христо Ботев тръгва натам. Но вместо към пристанището, пристига в Румъния, където се свързва с местната българска политическа емиграция.

Животът му зад граница е тежък и труден, изпълнен с премествания и живот в тежка мизерия. Но това е и периодът, основен за творческата му, писателската и публицистичната му дейност. Работи в няколко различни издателства и написва десетки статии и стихотворения. Известно време живее и с Васил Левски в изоставена воденица. Дейността му с перото му спечелва арест за конспирация и за кратко лежи във Фокшанския затвор, но е освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. На 27 години става част от ръководството на БРЦК, но скоро след това влиза в сериозно противоречие с Любен Каравелов, който се оттегля от комитета. Ботев продължава дейността си и се възползва от т.нар. Източен въпрос, за да организира Старозагорското въстание. Поради краткото време въстанието се проваля, а Ботев подава оставка от ръководството на БРЦК през есента на 1875 г. Следват престой в Румъния и пътувания до Русия за събиране на средства. Когато разбира за избухването на Априлското въстание, Ботев скорострелно събира чета и пленява кораба „Радецки”. Изборът да отвлече именно австро-унгарски параход не е случаен. Така той е търсел начин да обърне погледа на Европа към случващото се в България. Ботев и четата му слизат на българския бряг на 17 май 1876 г. В продължение на три дни влизат в постоянни схватки до настъпването на 20 май. По време на битката в подножието на връх Околчица (Вола) Ботев е пронизан от куршум и губи живота си на едва 29 години.

Освен с безкористната си саможертва и смелост Христо Ботев оставя и огромно литературно наследство. Красотата на стиховете му е призната не само у нас, но и в Европа. Преведени са на английски, испански, руски и други езици, а откъс от стихотворението „Хаджи Димитър” е изписано под барелефа на българския поет и революционер в Париж. Автор е на стиховете „Майце си”, „Моята молитва”, „Обесването на Васил Левски”, „Хайдути”, „Елегия”, както и на десетки публицистични трудове."